|
зъбàт, -а, -о, прил. 1. Който е с издадени напред големи зъби; зъбест. От десет години насам тя (мелницата) стърчи на голото баирче над село като някое зъбато чудовище. Елин Пелин. Зъбата уста. || Заядлив. Зъбата жена. 2. Зъбчат, назъбен. Царевецките зъбати зидове, кули и палати рисуваха своите черни силуети в дълбочината на звездното небе. Вазов.
|