Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
з
за
зв
зд
зе
зи
зл
зм
зн
зо
зр
зу
зъ
зю
зя
зъб
зъбар
зъбат
зъбен
зъбер
зъбест
зъбец
зъбки
зъбла
зъбльо
зъбобол
зъболекар
зъболекарка
зъболекарски
зъболекарство
зъболечебен
зъболечение
зъботехник
зъботехнически
зъбчат
зъбя се
зъзна
зъзнене
зъл
зълва
зълвин
зън
зървам
зърване
зъркели
зърна
зърнен
зърнест
зърно
зърнопроизводител
зърнопроизводителен
зърнояд

зъ̀бест, -а, -о, прил. 1. Който е с големи предни зъби. Глутницата летеше с изплезени езици и разлигавени зъбести челюсти. Орлин Василев. Зъбесто куче. 2. Който е назъбен. Двата бряга на Тополница, в подножието на реката, са покрити със зъбести скали. З. Стоянов. Зъбести чуки.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.