Речник

зъб, зъбъ̀т, зъбà, мн. зъ̀би, зъ̀ба (сл. ч.), м. 1. Всяка една от костите, които израстват от челюстите на човек и животно и които служат за отхапване и сдъвкване на храната. Хайдутите тръгнаха след него, засмяха се, и зъбите им лъснаха като на гладни вълци. Йовков. До очи свят, до зъби сладост. Погов. Предни зъби. Ситни зъби. 2. Прен. зъбец. Зъб на гребен. Зъб на дарак. □ Въоръжен съм до зъби (книж.) — много и добре съм въоръжен. Да са здрави (живи) предни зъби (разг.) — добре, че не го казах. Душата ми е до зъбите (разг.) — много съм зле, скоро ще умра. Имам зъб на някого (разг.) — мразя и преследвам някого. Кучешки зъби — четирите остри зъба, които са до предните зъби, между резците и кътниците. Млечни зъби — първите зъби на човека, които се сменят след 6 годишна възраст с постоянни зъби. Не обелвам зъб (разг.) — не казвам, не проговорвам нито дума. Скърцам (някому) със зъби (разг.) — заканвам се (някому). Стискам зъби (разг.) — понасям търпеливо с мъка нещо. Точа зъби (разг.) — очаквам да получа нещо, което много желая.