з
за
зв
зд
зе
зи
зл
зм
зн
зо
зр
зу
зъ
зю
зя
| зъб
зъбар
зъбат
зъбен
зъбер
зъбест
зъбец
зъбки
зъбла
зъбльо
зъбобол
зъболекар
зъболекарка
зъболекарски
зъболекарство
зъболечебен
зъболечение
зъботехник
зъботехнически
зъбчат
зъбя се
зъзна
зъзнене
зъл
зълва
зълвин
зън
зървам
зърване
зъркели
зърна
зърнен
зърнест
зърно
зърнопроизводител
зърнопроизводителен
зърнояд
|
зъл, зла, зло, мн. зли, прил. 1. Който е по характер лош, злобен, проклет. Тя беше зла и сприхава баба. Йовков. Добра мома, зла невеста. Погов. Зло куче стадо пази. Погов. 2. Който има или който изразява злоба, лоши чувства. В душата му не гореше ни гняв, ни омраза, ни зли чувства. Елин Пелин. Погледът му бе студен, печален и зъл. Дим. Димов. Зли намерения. Зла усмивка. 3. Прен. Тежък, лош. За да се стопи тъй и да стане само кожа и кости, трябва от дълго да лежи или пък зла болест отведнъж да го е свалила. Йовков. Зла зима. □ За зла чест (нар.) — за нещастие. Зли езици — злонамерена мълва. Зъл дух — според народните вярвания: дух, който причинява беди и нещастия. В селото завърлува невярна болест... Сякаш зли духове прелетяха над селото. Елин Пелин.
|