Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
з
за
зв
зд
зе
зи
зл
зм
зн
зо
зр
зу
зъ
зю
зя
зъб
зъбар
зъбат
зъбен
зъбер
зъбест
зъбец
зъбки
зъбла
зъбльо
зъбобол
зъболекар
зъболекарка
зъболекарски
зъболекарство
зъболечебен
зъболечение
зъботехник
зъботехнически
зъбчат
зъбя се
зъзна
зъзнене
зъл
зълва
зълвин
зън
зървам
зърване
зъркели
зърна
зърнен
зърнест
зърно
зърнопроизводител
зърнопроизводителен
зърнояд

зъбèц, мн. -бцѝ, м. Всяка една от редицата остри, издадени части на колело, трион, машина, гребен и др.; зъб. Горският дворец... беше заграден с високи каменна зидове със зъбци. Вазов. Зъбци на колело.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.