Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
з
за
зв
зд
зе
зи
зл
зм
зн
зо
зр
зу
зъ
зю
зя
зъб
зъбар
зъбат
зъбен
зъбер
зъбест
зъбец
зъбки
зъбла
зъбльо
зъбобол
зъболекар
зъболекарка
зъболекарски
зъболекарство
зъболечебен
зъболечение
зъботехник
зъботехнически
зъбчат
зъбя се
зъзна
зъзнене
зъл
зълва
зълвин
зън
зървам
зърване
зъркели
зърна
зърнен
зърнест
зърно
зърнопроизводител
зърнопроизводителен
зърнояд

зъ̀бен, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който се отнася до зъб. Зъбна болка. Зъбен лекар. 2. Който е със зъбци; зъбчат. Зъбно колело. □ Зъбен камък — твърдо тъмно вещество, което се напластява върху външната част на зъбите, главно около и под венците.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.