Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
з
за
зв
зд
зе
зи
зл
зм
зн
зо
зр
зу
зъ
зю
зя
зъб
зъбар
зъбат
зъбен
зъбер
зъбест
зъбец
зъбки
зъбла
зъбльо
зъбобол
зъболекар
зъболекарка
зъболекарски
зъболекарство
зъболечебен
зъболечение
зъботехник
зъботехнически
зъбчат
зъбя се
зъзна
зъзнене
зъл
зълва
зълвин
зън
зървам
зърване
зъркели
зърна
зърнен
зърнест
зърно
зърнопроизводител
зърнопроизводителен
зърнояд

зъ̀бер м. 1. Остра, стръмна скала: канара. От двете страни на реката се издигаха високи голи урви, насеяни със сипеи, скали и зъбери с фантастически форми. Вазов. 2. Остър, скалист планински връх. На изток небето се проясни. Кървави проблясъци забагриха далечните планински зъбера. Ив. Хаджимарчев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.