|
зъбчàт, -а, -о, прил. Който е със зъбци; назъбен. Лазурни блестят небесата / над храмове, кули, зъбчати / стени. Шумолят дървесата. Вазов. Зъбчато колело. □ Зъбчата железница — железопътна линия, построена на много стръмно място, между релсите на която е поставен зъбен гребен, по който се движи зъбчато колело.
|