з
за
зв
зд
зе
зи
зл
зм
зн
зо
зр
зу
зъ
зю
зя
| зъб
зъбар
зъбат
зъбен
зъбер
зъбест
зъбец
зъбки
зъбла
зъбльо
зъбобол
зъболекар
зъболекарка
зъболекарски
зъболекарство
зъболечебен
зъболечение
зъботехник
зъботехнически
зъбчат
зъбя се
зъзна
зъзнене
зъл
зълва
зълвин
зън
зървам
зърване
зъркели
зърна
зърнен
зърнест
зърно
зърнопроизводител
зърнопроизводителен
зърнояд
|
зъ̀рно, мн. зърнà, ср. 1. Семе от житни или други растения, в което се намира зародишът. Гледах как хвърляше весело семето — / чисти и здрави зърна. Вазов. Бобено зърно. Грахово зърно. || Събир. Житна храна. Манол също чувстваше, че жътвата и прибирането на зърното не могат повече да се отлагат. Ив. Мартинов. 2. Разш. Плод на грозде, малина, къпина и др. Лозите почнали вече да натежават — гроздовото зърно едрее. А. Каралийчев. 3. Малка частица със заоблена форма. Чорбаджи Аврам чакаше; посегна за броениците си, започна бавно да рони две по две едрите кехлибарени зърна. Дим. Талев. Пясъчно зърно. Бисерно зърно.
|