кей, кèят, кèя, мн. кèйове, кèя (сл. ч.), м. (фр.). Място на пристанище, където спират корабите. И там някъде, в прибрежната част на града, където беше дървеният кей, чуваше се висока глъчка. Йовков. Край дървения кей поклащаха прогнили корита няколко гемии без екипаж. Д. Добревски.
|