|
кехая̀, -та, мн. -аѝ, м. (перс.). Остар. 1. Главен овчар. Но старият кехая знаеше всичко, знаеха го и другите овчари. Йовков. Едно (дума) на кехаята, друго на овчарите. Послов. 2. Селски глашатай. А когато вече влизаха в селото, кехаята викаше на едно от бунищата: — Се-ля-ни хеей, сби-рай-те се на общината... А. Страшимиров. Преди ден-два кехаята цяла нощ си дра гърлото — никой да не тръгва на работа, че ще отидат в Елнъзач да мерят. К. Петканов. 3. Човек, поставен да надзирава, да заповядва. Тук бяха хамбарите на бея,..., тук бяха постоянно и двамата му кехаи, пазачи на имота му. Дим. Талев. Не ща кехая на главата си.
|