|
кесѝя ж. (тур.). 1. Торбичка, обикн. кожена, за носене на пари. Извади една дълга кожена кесия, размота ѝ връвта и си пъхна ръката в нея. Елин Пелин. Извади от дълга засукана кесия пет лири и додаде: — На, дай тези жълтици на майка ѝ. П. Ю. Тодоров. 2. Разш. Кожена или книжна торбичка за носене на различни неща в нея. Той седна на земята, извади кожена кесия с тютюн и започна да си прави цигара. Йовков. Книжна кесия. Кесия захар. □ Змия се свила в кесията му (разг., ирон.) — свиди му се да даде пари, голям скъперник е. Развързвам кесията си (разг.) — харча на широко. Стискам кесията си (разг.) — отказвам да давам пари, когато ми искат за нещо.
|