|
кèсар, -ят, -я, мн. -и, м. (лат.). Истор. 1. Владетел, император. 2. През Средновековието — титла на висш сановник и родственик на владетеля във Византия, Сърбия и България. Нима аз, щерка на кесаря Константина, внука на император, склоних да ти стана жена и да дойда после в това диво Търново, за да гледам, че си слуга на Асена? Вазов.
|