Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
к
ка
кв
кд
ке
ки
кл
км
кн
ко
кр
кт
ку
къ
кь
кю
кя
кебап
кебапче
кебапчийница
кебапчийски
кебапчия
кебе
кегелбан
кегъл
кедров
кедър
кезап
кей
кекав
кекавост
кекерица
кеклик
кекс
кел
келепир
келепирджия
келеш
келнер
келнерица
келнерка
келнерски
келти
келяв
кемане
кемер
кенар
кенарен
кенгуру
кене
кеневир
кеневирен
кенийски
кентавър
кепазене
кепазя
кепе
кепенк
керамика
керамичен
керван
керванджийка
керванджийски
керванджия
кервансарай
кервански
керевиз
керевизен
керемида
керемиден
керемиденочервен
керемидчийница
керемидчийски
керемидчийство
керемидчия
кесар
кесарев
кеседжия
кесийка
кесия
кестен
кестенов
кестеняв
кеф
кефал
кефвам
кефлия
кехая
кехлибар
кехлибарен
кехлибаров
кеш
кешки

келèш м. (тур.). 1. Диал. Келяв човек. 2. Прен. Презр. Презрян, нищожен човек. Ще ме плашиш, а? Келеш! Сега ще те удуша! Йовков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.