келепѝр м. (тур.). Разг. Неодобр. Облага, изгода, получена почти без труд, без усилия. Па и мене нали ми се иска — я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Ал. Константинов. Имам и гуми първокачествени, спици... Цени — под всякаква конкуренция. Оказион бе! Оказион!... Келепир! Чудомир. □ Удрям келепира — получавам нещо без пари, без труд.
|