кèлти мн., ед. кèлт, м. Истор. Племена, близки по език, които са населявали Средна и Западна Европа от второто хилядолетие преди н. е., някои от които влезли в състава на Римската империя, а по-късно участвали във формирането на английската, белгийската, френската и на британската народност.
|