кèляв, а, -о, прил. 1. Който боледува от кел. Келява глава. 2. За местност — по който има дребна или слаба растителност. Келяво бърдо. 3. Прен. Презр. Презрян, нищожен. За един келяв турчин разсипаха селото ни. Вазов.