|
кенè, мн. -та, ср. (тур.). Диал. 1. Копринена везба или пришивка по риза или сукман. Лила била облечена във вълнен домашен сукман, който бил нашарен с копринени кенета. Каравелов. 2. Украса по измазана стена. А пък по кюшетата и под праговете като направила от червената и жълта глина едни кенета — за хубост тъй е! Влайков.
|