|
кепèнк, мн. кепèнци, кепèнка (сл. ч.), м. (тур.). Разг. Дървен капак, с който се затваря прозорец на дюкян. Вратите и кепенците на дюкяните заплющяха ужасно,..., и в две-три минути всичко опустя напреде ни. З. Стоянов. В първия понеделник след Димитровден Стоян отвори своя дюкян. Не беше голям дюкян — с три кепенка, дълъг, но тесен. Дим. Талев. □ Пускам кепенците (разг.) — затварям дюкян, прекратявам продажба, работа.
|