Речник

кеф, кèфът, кèфа, мн. кèфове, м. (араб.). Разг. Добро, весело настроение. Работят, да речем, осем часа, а сетне — кеф. Караславов. Ти нещо като че си недоволна, мамо? Какво има? Защо ти е така скършен кефът? Влайков. Защо си, тате, така без кеф? — запита го Колчо. Влайков. □ Гледай си кефа (разг.) — не се тревожи, не се безпокой. Ей че бяха те нацапали!... Ама ти си гледай кефа, хич да не те е еня! Ал. Константинов. Дойде ми кефът (разг.) — добих настроение. Може и до довечера да чакаме. До като им дойде кефът. Л. Стоянов. За кефа на някого (разг., неодобр.) — според желанието, прищевките на някого. Подигра се той и с любовта. / И защо? За кефа на акрани. П. П. Славейков. Имам (нямам) кеф (разг.) — имам (нямам) настроение. Ти, свате, рекъл той, днеска нямаш кеф. Каравелов. Кеф ми е (разг.) а) Воля ми е, иска ми се. б) Драго ми е, приятно ми е. Много му бе кеф, че младата му снаха излезе такава разговорни и сладкодумна. Влайков.