|
кефлѝя неизм., прил. Диал. Който има кеф, който е с добро настроение. Той беше си всякога весел, кефлия и джумбушлия, а на сватбата пък така се бе отпуснал и развеселил, дето повече не може да бъде. Влайков. || Малко пийнал и поразвеселен. Той е малко кефлия: идва от кръчмата.
|