|
кехлибàрен, -а, -о, и -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Направен от кехлибар. Геньо пушеше важно от кехлибарния си цигарлък. Караславов. Кехлибарена броеница. 2. Прен. Който прилича на кехлибар, с цвят на кехлибар. Там падали по земята кадифени сочни праскови и кехлибарени кайсии. Каравелов. Зашета зад тезгяха, сръчно наточи от новата бъчва половин кана пенливо кехлибарно вино. Д. Каралийчев. Кехлибарено грозде.
|