|
клàда ж. Натрупан за запалване голям куп дърва. Висока е тамо натрупана клада, — / цар Крез е привързан о стълпа посред... / Избухна огън и изчезна за миг / високата клада сред пламъци димни. П. П. Славейков. Пламваше грамадната клада от дебели дърва, пламваха край нея малките огньове и към небето се издигаше огромен, огнен език. Ем. Станев.
кладà, -èш, мин. св. клàдох, прич. мин. св. деят. клал, несв., прех. Събирам, поставям на куп неща, като ги подреждам. Клада снопи. □ Клада огън — паля огън. На поляната момчетата кладяха огън и печаха... сърни и диви свине. Каравелов. Клада печка. □ Клада седянка (нар.) — събирам, свиквам седянка.
|