клѝмам, -аш, несв., непрех. 1. Кимам с глава. Сестрите няколко пъти се обръщаха към приветливите домакини и им климаха приветливо. Вазов. Видните големци... слушаха почтително неговите внушителни думи и климаха е глава в знак на одобрение. Влайков. 2. Отпускам и клатя глава от умора или дрямка. В това време Климе пак опря глава до зида и заспа. — Климе, не климай! Вазов.
|