кля̀кам, -аш, несв.; клèкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Подгъвам колена и се снишавам, без да допирам с тялото си до земята. Клекни! Стани! || За животно — сядам на задни крака. Кучето клекна до колибата си. 2. Прен. Разг. Отпадам от преумора, от старост. А твоята майка — черната кобила — клякаше, щом изоре един декар. А. Каралийчев. Добитъкът клекна.
|