|
клон, клòнът, клòна, мн. клòни, клòне (диал.), клòнове, клòнища (събир.), клòна (сл. ч.), м. 1. Част от дърво, която над земята се отделя от стъблото. Върбите, които са се надвиснали над реката, мият своите зелени клонове във ведата. Каравелов. Кичестите някога върби, сега с изпокършени клонища..., висяха безнадеждно скръбни. Вазов. В клоните на тая чудна върба от край време имаше дванадесет щъркови гнезда. Елин Пелин. Стройна се калина вие над брегът усамотени, / кичест явор клони сплита в нейни вейчици зелени. П. П. Славейков. Овошките поклащат мокрите си клоне. Йовков. 2. С мн. клонове. Прен. Отделен отрасъл, самостоен дял, част, разклонение от нещо главно, общо, основно. Езикознанието е един от важните клонове на науката. Пощенски клон. Клон от индустрията.
|