клепàч м. 1. Кожица над или под окото, която го притваря при мигане или спане; клепка. Очите му, притулени на половина от горния клепач, гледаха лошо, зверски. Вазов. Когато отвори очите — тe бяха насълзени и клепачите му зачервени. Йовков. 2. Обикн. мн. Космите по краищата на тази кожица; мигли, клепки, ресници. Мария... с черни големи очи, дълги клепачи, стоеше много млада при него. Вазов.
|