|
клàденец, мн. -нци, м. 1. Дълбоко изкопана дупка, иззидана наоколо, от която се вади вода с кофа, прикачена на въже или с особено приспособление; излак, бунар, геран. Извадил (Иван) из кладенеца кофата, в която се намирало едно доволно голямо стъкло с гюловица. Каравелов. Застоя се суша и като опустошителен пожар изгори всичко, изпосуши поля и посеви, извори и кладенци. Елин Пелин. 2. Диал. Извор. Монотонното шуртене на кладенеца заглушаваше и така тихите му стъпки. Вазов. □ Докарвам вода от девет кладенци — привеждам най-различни доводи за подкрепа на нещо. Артезиански кладенец — дълбок кладенец, пробит чрез сонда, из който извира изобилна вода.
\n
|