|
кланè, мн. -та, ср. Заколване, колене. Добитък за клане. || Масово избиване на хора през време на война или при потушаване на бунт, въстание и под. Защото веч е уморен / светът от кърви и кланета / и на войната, възмутен, / той гледа кат на вещ проклета. Вазов. □ Баташкото клане (истор.) — избиване на населението на село Батак от страна на турците през 1876 г. при потушаване на въстанието.
|