|
клас1, класъ̀т, класà, мн. класовè, клàса (сл. ч.), м. 1. Връхната част от стъблото на житно растение, която цъфти и връзва зърна. Радост — пролет! Слънце грей, / златен клас на нива зрей. Яворов. От прегорелите класове се рони като дъжд изцибрено житно зърно и пада като сачми по острото стърнище. Елин Пелин. Натежали класове. 2. Разш. Отделен стрък от житно растение със зърна по него. Той събираше класовете, закачени по плета, и зърната, паднали на земята.
клас2, класъ̀т, класà, мн. класовè, клàса (сл. ч.), м. (лат.). 1. Постоянна група ученици, които през течение на учебната година изучават заедно еднаква материя. Ученик от Xб клас. || Група ученици от музикално или др. училище, които работят под ръководството на определен преподавател или изучават определен предмет. 2. Подразделение в системата на училищния курс, което съответства на едногодишно учение. Минава във втори клас. Завършил седми клас. Средното училище има дванадесет класа. 3. Прен. Разг. Учебна стая. Скоро те (учениците) бяха събрани в своите класове, но напразно чакаха да се явят учителите им на урок. Величков. 4. Бот. Зоол. Подразделение, дял при класификация на животни или растения. Растение от класа на пеперудоцветните.
клас3, класъ̀т, класà, мн. класовè, клàса (сл. ч.), м. (лат.). Служебна степен на чиновник, получавана въз основа на определен брой изслужени години.
|