|
клàтя, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Движа, люлея, люшкам нещо насам-нататък, на една или друга страна. В това време детето отново проплака и Елена се приближи до люлката и взе да я клати. Ст. Загорчинов. Старите брести клатеха голите си клони и шумяха плачливо. Елин Пелин. Не клати масата. клатя се страд. □ Клатя глава — а) Давам с глава знак за съгласие, за одобрение. б) Давам с глава знак за несъгласие, за неодобрение. в) Заканвам се някому. Клатя някому шапка (разг.) — държа се раболепно, угоднича. На богатий шапка клатя / и на силний казвам: да! Вазов. Хубаво, ама като не им клатиш шапка — дявол не може те избра. Ал. Константинов. Клатя си краката (разг.) — стоя без работа, нищо не работя.
|