|
клàтя се, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. 1. Движа се, люлея се насам-натам. Мостът се клатеше, потъваше, превиваше под тежестта на няколко хиляди човешки същества. Вазов. Всичките ми предни зъби се клатят. 2. Вървя бавно, с мъка; влача се, тътря се. А старците се клатят след тях и разказват си за чумавата година. Каравелов. □ Краката му се клатят (разг.) — несигурен е в положението си (обществено, служебно).
|