|
клеймò, мн. -а, ср. (рус.). 1. Истор. Белег, следа върху лицето, тялото на роб или престъпник, получена от изгаряне с нажежен печат. Друго ще ти забъбрят хулните уста, като ти наложат клеймо на челото с нажежен печат. Ст. Загорчинов. 2. Оръдие, печат, с който се жигосва. 3. Печат, щемпел. Удрям клеймо. 4. Прен. Позор, петно. Другари, да бъдем на ясно: / не удрям / клеймо на прогреса! Вапцаров.
|