клеймя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв. 1. Истор. Слагам клеймо. 2. Прен. Опетнявам, черня, позоря някого. клеймя се страд. Ето как доброто се възнаграждава, а злото се клейми. Йовков.