|
клепàло, мн. -а, ср. Дъска или металическа плоча, по която се удря с дървен чук за пришиване на богослужение в черква, обикн. при манастир. И всяка неделя там старец пречестни / клепалото баял за служба, в зори. Вазов. Слушам, и клепалата заклепват — най-напред дървеното, а след него и желязното. Влайков.
|