клет, -а, -о, прил. 1. Който буди съжаление, състрадание; злочест, нещастен, окаян. Изгнаници клети, отломка нищожна / от винаги храбър народ мъченик / ... Те пият, а тънат сърцата им в рани. Яворов. От никъде помощ, от никъде надежда. Сбъркаха се клети сиромаси. Елин Пелин. 2. Който е за презрение, прокълнат, омразен. Рушители на гнет вековен, / продаде ни предател клет. Яворов.
|