|
клèтва ж. 1. Тържествено обещание, уверение, обричане за нещо; заклеване. Аз съм се клела, заклела / и клетвата ми вярна е: / първо ми либе Никола / първо венчило той ще е. П. Р. Славейков. Клетва за вярност. Полагам клетва. Нарушавам клетва. 2. Зложелателни думи към някого; проклятие. Да не цъфнеш, да не пекнеш, / дъще клета, със Дойчина, / да окапеш, дето седнеш — / да не станеш по година! / ... / От тез клетви се събуди / и Стоенкин баща стари. Ботев. Люти клетви.
|