клечà, -ѝш, мин. св. -àх, несв. Стоя с подвити колена, без да допирам с тялото си до земята. Клечат покрай огньове мъжделиви / възстари хорица. К. Христов. || За животно — седя опрян на задните си крака. Там (на поляната) бяха наклякали вълците, а срещу тях... също така клечаха десетина сивокафяви животни, с дълги муцуни. Ем. Станев.
|