клик, клѝкът, клѝка, мн. клѝкове, клѝка (сл. ч.), м. Поет. Вик, зов. Обичам те, роден език, /... жив израз и клик / на мисъл, на блян, на дух пламен. Вазов. Грядущето ни праща своя клик — / за него да работим и творим! Вазов.