|
клѝсав, -а, -о, прил. 1. За хляб и др. тестени храни — недобре опечен, тестяв. И когато се опече хлябът, видя се, че не се е уредил както трябва — останал бе малко клисав. Влайков. Сеехме само ръж, хлябът ставаше клисав, синкав, дори черен. Кр. Григоров. Клисава баница. 2. За глина, кал и под. — който не е пръхкав, който лепне. Земята е клисава, сбива се.
|