|
клокòча, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. 1. За ручей, поток, река — като тека, издавам еднообразен шум. Рекичката клокочеше жаловито. Вазов. Малкият планински ручей клокочеше монотонно. Кр. Григоров. Клокочи бистрият поток в Дълбокия дол и плакне търкулнатите през деня камъни. А. Каралийчев. 2. За вода, течност — вра с еднообразен шум. Сапунената каша в големия казан глухо клокочеше. Дим. Талев. || Прен. За гняв, омраза, ярост и под, — напирам, бушувам, кипя. Дълбоко в душите се таеше омраза, клокочеше мъст и тежката ръка неволно се свиваше в юмрук. Йовков.
|