|
клоня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв. 1. Накланям се, насочвам се на някъде. А вече слънцето клонеше към заник. П. П. Славейков. Везните на щастието се привеждаха и клоняха вече на една страна. 2. Прен. Разг. Имам предпочитание към някого, държа неговата страна. Тайно в себе си той се гордееше с Йосифа и затуй клонеше на тая страна, накъдето беше и той. Йовков. Лазар отиде да намери хаджи Захария Мирчев, а той беше от ония чорбаджии в общината, които клоняха към младите. Дим. Талев.
|