Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
к ка кв кд ке ки кл км кн ко кр кт ку къ кь кю кя	клавиатура клавир клавирен клавиш клавишен клада кладене кладенец кладенче кладенчов кладня клак клаксон клакьор клане кланица кланичен кланям се клапа клаптя кларнет клас класа класен класене класест класик класика класирам класиране класификация класифицирам класифициране класицизъм класичен класически класов класовиден класово класовост класьор клася клатене клатешком клатушкам клатушкам се клатушкане клатя клатя се клауза клашник клевета клеветене клеветник клеветница клеветнически клеветничество клеветя клей клеймене клеймо клеймя клек клекав клекаш клеквам клекване клекна клеков клен кленов клепален клепало клепане клепач клепвам клепка клепна клепоух клептоман клептомания клептоманка клепя клерикал клерикален клерикализъм клет клетва клетвен клетвопрестъпник клетвопрестъпница клетка клетник клетница клетнишки клетъчен клеча клечане клечешката клечешком клечка клещи клещовиден клзузурен клиент клиентела клиентка клизма клиимане клик клика кликам кликане кликвам кликване кликна климам климат климатичен климатически климвам климия климна клин клинец клиника клиничен клинически клинкам клиновиден клинообразен клинопис клинописен клинча клинчене клир клиринг клирингов клисав клисар клисарка клисарски клисура кличка клише клиширам клиширане клоака клозет клокам клоквам клокот клокотене клокотя клокоча клокочене клон клонак клонат клонест клонинг клонка клонче клоня клопам клопане клопвам клопване клопка клопна клопотар клоун клоунски клош клуб клубен клуп клъввам клъвване клъвна клъцвам клъцване клъцна клюка клюкар клюкарка клюкарски клюкарстване клюкарство клюмам клюмане клюмвам клюмване клюмна клюн клюса ключ ключалка ключар ключарка ключарски ключица ключов клякам клякане кляфкам кляфкане	клòпам, -аш, несв. 1. Непрех. и прех. Диал. Хлопам. Началникът заповяда и аз те карам! — отговаря стражарят и клопа с чизмите след него. Елин Пелин. Не клопай с налъмите. 2. Непрех. За кокошка, която ще мъти — издавам особен звук.

Речник