клòпка ж. 1. Уред или място, пригодено за улавяне на животни; капан, примка. Лисицата все ще влезе в клопката. Йовков. Нещастният хищник бе забравил, къде се намира; все още се надяваше, че ще се измъкне от клопката, в която бе паднал. Орлин Василев. 2. Прен. Хитро скроена примка; засада. И какво ще са приказвали? Някоя клопка пак ти правят. Вазов. Хващам се в клопката. Попадам в клопката.
|