|
клъ̀ввам, -аш, несв.; клъ̀вна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. клъ̀внат, св., прех. Кълва веднъж или няколко пъти по веднъж. Едно врабче, кацнало наблизо, клъвна буболечка и пак хвръкна. Вазов. В същия миг мечката изрева от болки и от ярост: соколът, успя да я клъвне по едното ухо. Ст. Загорчинов. || Прен. Остро засягам някого с думи; жегвам. Толкова скиташ, пък никога не съм те видяла да се върнеш с лов. — Тя позна, че нейните думи ме клъвнаха, и се засмя. Елин Пелин.
|