|
клъ̀цвам, -аш, несв.; клъ̀цна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. клъ̀цнат, св., прех. 1. Чуквам, удрям с нещо остро. За колелетата три пъти отзаран насам е идвал съседът му Пени... А нито веднъж не е клъцвал с брадвата на тях. Ц. Церковски. 2. За змия — ухапвам. Внезапно в камънака там напечени / змия отровна ме клъцна. Вазов. 3. Прен. Засягам остро някого с думи; бодвам, жегвам. Единствено тя (жената на Мито) намираше остри думи да клъцне чорбаджиите, когато я закачеха. Ст. Даскалов. Обичам го, разбира се, — Тия думи ме клъцнаха отровно в сърцето. Елин Пелин. клъцвам се, клъцна се страд.
|