клю̀ка ж. Злонамерен слух, сплетня, която се пуска и разпространява за някого. Не давайте храна на клюки, на рекли и казали. Вазов. Божура ходеше из цяло село, знаеше всички клюки, всички сплетни, знаеше какво говорят за Ганаила, за кого я тъкмят. Йовков. Чуха се разни думи, пуснаха се клюки и клевети. Елин Пелин. Занимавам се с клюки.
|