клю̀мам, -аш, несв., непрех. и прех. 1. Отпускам, клатя глава от умора, тъга, или при дрямка. Не клюмай печално глава, / стой гордо, недей унива. Хр. Радевски. || Обр. Потокът къдрав като че немее, / а клюмат благовонните цветя / затворени чашки. К. Христов. 2. Разг. Кимам с глава; климам. Хаджи Смион отсреща клюмаше и потвърдяваше думите на Иванча. Вазов.
|