|
клю̀мвам, -аш, несв.; клю̀мна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. и прех. 1. Отпускам глава от умора, тъга. Главата ѝ клюмна на рамото му като на ранена птичка. Ст. Загорчинов. || За растения, цветя — отпускам клони, цвят; увяхвам. Само една река бъбле по дола и отсам-оттатък по бреговете ѝ са клюмнали върби. П. Ю. Тодоров. Нейните мили цветя на прозореца стояха посърнали и клюмнали. Вазов. 2. Прен. Изпадам в отчаяние, в тъга; отпадам. Под това нравствено изтезание хаджията всеки ден клюмваше безнадеждно. Вазов. 3. Кимвам с глава. Сегиз-тогиз само клюмваше одобрително глава на ораторите. Вазов.
|