|
ключ, клю̀чът, клю̀ча, мн. клю̀чове, клю̀ча (сл. ч.), м. 1. Приспособление от метал, пригодено специално да отключва и заключва брави, ключалки. Извади (пазачът) връзка с ключове и се втурна да отвори главния вход. Дим. Димов. Секретен ключ. 2. Прен. Средство, с което се разгадава, разрешава нещо. Найден напрягаше ума си дано сам намери ключа на загадката. Вазов. 3. Инструмент, с който се отвинтват и завинтват гайки на винтове. Френски ключ. Тръбен ключ. 4. Механизъм на електрическа инсталация, уред или апарат за включване или изключване на ток. Той пристъпи в тъмната каюта, опипа стените и щракна електрическия ключ. Д. Добревски. Ключ на електрическа печка. Ключ на морзов апарат. 5. Муз. Музикален знак в началото на петолинието, който определя височината и името на даден нотен знак, спрямо който вярно се определят и останалите тонове. Ключ сол. Ключ фа. 6. Книжка с буквални преводи на текстове или с решение на задачи от някой учебник. □ Апашки ключ (остар.) — вид ключ за отваряне на обикновени брави; шперц. Държа под ключ — пазя нещо заключено.
|